Максим Бехар за DIR.BG: Правете нещата със сърце и те винаги ще се получат

Максим Бехар бе гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest" на DIR.BG и сподели как изглежда идеалният кандидат за работа в неговите очи, кои са най-ценните му професионални качества и какви са промените в стандартите и начина на работа след пандемията.

- Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Няма неудобни, няма и задължителни въпроси към кандидата. Всъщност всеки кандидат е супер много различен, отнема ми около десетина минути, за да преценя с кого говоря и точно какъв въпрос трябва да му задам. Често питам неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с конкретната позиция, но пък ми показват добре с какъв характер разговарям и ако не става точно за тази позиция започвам да мисля къде мога да го насоча. Ние сме компания, която буквално постоянно провежда интервюта, понякога защото изведнъж се изсипва голямо количество клиенти, което трябва да бъдат обслужени по-най-добрият начин, друг път защото искам за имам няколко души в резерва - назначени, на заплати, обучаващи се и готови да работят с потенциални новите клиенти.

- Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Може да ви се стори странно, но аз самият постоянно съм интервюираният, не само интервюирам. Управлявам няколко големи световни организации, постоянно се отчитам пред бордове или управителни съвети, пред нови и постоянни членове на тези организации. Това са си интервюта, още как. Смятам, че едно интервю за работа не зависи от кандидата, а от този който го интервюира - той задава тона на разговор, от неговите жестове, мимики дори, изпуснати думи и точни въпрос зависи изхода на интервюто. Не смятам, че онлайн съвети могат да изиграят каквато и да е роля, интервюто е психологическа и опознавателна, а не професионална среща. Особено първото интервю. Но гледам много положително на кандидати, които са лъчезарни, преодолели са притеснението и говорят свободно и уверено, познават компанията, направили са си труда да прочетат доста неща за мястото, в което кандидатстват и го познават. Това е един много добър знак, всъщност това са 50 процента от успешното интервю.

- Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Най-важното е... Нека ви кажа директно. От много години имам само едно единствено изискване към кандидатите и то е много ясно и просто. Блясък в очите. Нищо повече. Или с други думи . желание за развитие, за кариера, за познания, за интересни срещи, за успехи... Винаги гледам кандидата само в очите и се опитвам да разбера какво има там. Имам десетки случаи, когато съм предлагал работа на кандидат само след първите петнайсетина минути от интервюто. Спомням си преди няколко години влязох в една от конферентните зали в офиса, бях си забравил телефон или нещо друго там. Там намерих непознато момиче, погледнах я просто за секунди, поздравих и излязох обратно с въпрос към колегите ми коя е тя. Отговориха ми, че е кандидат за стажант, въобще да не си губя времето в нея. "Назначете я още сега", обърнах се към колегите си. След по-малко от година тя вече беше директор на един от най-важните отдели на компанията.

- Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Няма как да прецениш един кандидат как ще изглежда след година или две. Един мениджър просто трябва да поема разумни рискове. Бих назначил веднага кандидат, за която имам големи колебания, това е едно от основните правила в компанията ни - да дадем шанс на всеки, ама буквално на всеки. Е, с малки изключения, разбира се. Точно миналата седмица имах интервю с кандидатка в Zoom, която ходеше с телефона си по улицата и дъвчеше баничка... интервюто продължи само три секунди. Но, разбира се, това са изключения. Възнаграждението е важен елемент от един разговор и тук имаме много ясни принципи. Никога не говорим да заплащане на първо интервю, това обикновено се случва на трета или четвърта среща, когато вее правим предложение за работа. И второ - никога не се "изхвърляме" с високи заплати, обикновено предложението ни съдържа една разумна за позицията, отговорностите и пазара стартова заплата с много ясни ангажименти за корекция в положителна посока при добро представяне. Трябва да разговаряме с изключително подготвен кандидат, за да приемем условия за по-висока от предложената от нас заплата, но дори и тогава не го правя, защото това и подействало много деморализиращо на екипа.

- Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Бизнесът, който управлявам е един от най-динамичните в света. Ето защо всички ние трябва да взимаме бързи решения и колкото по-опитни ставаме, толкова по-точни са тези решения. Както вече ви казах - блясъкът в очите е най-съществената черта. След това обаче следват желанието всеки ден да се научава по нещо ново, много да се чете и умението всички тези източници да се ползват по най-добрия начин. Ако кандидатът или моите нови колеги имат тези качества, то успехът в компанията е повече от сигурен. Корпоративните ценности обаче са също важно условие за този успех, бих казал, че съотношението им с чертите от характера е някъде на половина. Честност, точност, лоялност, любознателност, постоянно експериментиране, добри отношения с екипа - вероятно тези ценности ви се струват твърде банални, но нямате си на представа колко са важни във всекидневните задачи и колко са определящи за един успех. И тук идваме до не по-малко важния въпрос - какво е успех. Според мен в бизнеса, това е да си щастлив от това, което правиш. Всичко останало си идва само на мястото, необходим е само труд.

- Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Стажантските програми започват да имат все по-важно значение за компаниите и ние от години разчитаме изключително много на студентите, които след това остават в компанията. Времената вече са такива, че на практика един студент, дори и в първи курс, вече може да бъде добре подготвен експерт. Знанията са навсякъде - в социалните медии, във форумите, в нюзлетърите, в световни сайтове за PR и маркетинг, трябва само да кликнеш върху мишката и на правилното място. Ето заща стажантите, които кандидатстват при нас вече идват с доста ясното съзнание къде отиват да работят и как искат да успеят точно в този бизнес. Младите хора, които сега идват при нас в компанията, имам пред вид тези до 25 годишна възраст имат страшно много предимства - интелигентни, амбициозни, знаещи - и един, според мен, голям недостатък - това е първото поколение в най-новата ни история, което никога не се е сблъсквало с кризи и с трудности. Естествено, този факт си има и добрите страни, но като че ли рефлексът за борба е малко притъпен и трябва да бъде компенсиран със строги корпоративни правила, които от една страна да мотивират, но от друга - да слагат ясни и точни граници как да бъде изпълнена една задача. Така или иначе - ние всички живеем с това и аз се радвам, че най-после идват поколения, които не знаят какво е криза, хиперинфлация, недоимък и неконкурентни пазари.

- Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Нямам точна представа и никога не съм имал какво за мен означава "кариера". Винаги съм гледал на работата си като на задължение, което трябва да свърша, по най-добрия и най-иновативния и нестандартен начин. Нищо повече. Но да кажем, "кариерата" ми започна в онзи летен ден на далечната 1969, когато на ненавършени 14 години започнах работа като дърводелец в столичния завод "Сердика" и след като завърших гимназия продължих още пет години като шлосер в един машиностроителен завод. Това бяха славни години, намерих работата си за най-логичното нещо на света и когато станах студент в Прага работих всеки делничен ден в една редакция като стажант, а през уикендите метях улици, за да изкарам някой и друга крона за да си купя първото си "трабантче" на старо. Всъщност - малко встрани от темата, сега, 40 години по-късно, отново карам малка пластмасова кола, електрически "Смарт", която също наричам "трабантче". След това вече се захванах със сериозната журналистика и просто един ден си казах "стоп", спомняйки си крилатата фраза, приписвана на Уинстън Чърчил, че можеш да постигнеш много неща с журналистиката, стига да знаеш кога точно да се откажеш от нея... Така попаднах в частния бизнес, започнах от малко едностайно апартаментче в центъра на София, самичък, с един компютър, купен на старо и с много, много амбиция, мотивация и много точен поглед в бъдещето. Дори и да искам за променя нещо в миналото, няма да мога да го направя, затова никога не си отговарям на този въпрос... Нещата станаха такива, каквито се сега - управлявам уважавана на много места в света, не само в България, голяма професионална компания, обявена през милата година за една от най-добрите PR агенции в Европа от влиятелния PRWeek, имам невероятен екип от почтени професионалисти и хора, с които имам общи цели, за какво повече мога да мечтая освен да продължавам само така... Всъщност нещата са твърде прости: ако ги правиш със сърце те винаги се получават точно така, както трябва.

- Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

От поне две години повтарям, че дистанционната работа има своите огромни предимства, единствено все още нямам ясна концепция как да създам още по-добре работещ екип в тези условия. Сигурен съм, че до края на 2022 година, ако не и по-рано ще го измисля. Но основната разлика с "предишния живот" преди пандемията, е че въведох много бързо хоризонталния модел на мениджмънт - т.е. всеки от моите колеги става лидер на своето си място, на своите си проекти и на своите клиенти... Това е доста драстична разлика с всичко видяно преди и много подробно го описвам в последната си книга "Пет минути до утре". И още - създаването на позитивна атмосфера онлайн е дяволски трудно, за това трябва необикновена изобретателност, за която мисля буквално всеки ден и не винаги ми се отдава успешно. Но съм много близко до целта...

- Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Бъдещето е в хибридните модели. Това е повече от сигурно, няма връщане назад. Не след 2-3 години, работното ни място още от сега изглежда съвсем различно и така ще е занапред. Затова трябва да има нови модели на отношения в екипа, нови начини на мениджмънт и лидерство, нови цели и съвсем различен начин на комуникация. Бизнесът не познава толкова драстична промяна в цялата си история - тя не може да се сравнява с нито една финансова или икономическа криза, с нито една друга трудна ситуация. Промяната сега е психологическа, ментална, интелектуална, комуникационна и творческа. Всичко това взето накуп изисква много иновативен подход, за да може бизнесът да става все по-успешен. Работя много усилено в тази насока и съм убеден, че скоро ще го измисля по възможно най-добрият начин. Това вероятно ще бъде един от най-сложните бизнес проекти в живота ми.

Източник: https://business.dir.bg/karieri/pravete-neshtata-sas-sartse-i-te-vinagi-shte-se-poluchat