Максим Бехар в "Пресечна точка" (ден 5): Емоции и силни послания са нужни в президентските дебати

Максим Бехар е един от седмичните коментаторите в предаването „Пресечна точка“ в ефира на NOVA с водещ Михаил Дюзев, в което ще коментира обратите и изненадите в двойните избори за Президент и Парламент, предизборните кампании, грешките от страна на кандидатите и правилните подходи за сформиране на успешно правителство.


Водещ: Здравей България, където и да си. В последния работен ден от седмицата вие сте с “Пресечна точка” - предаването, в което новините получават първия си коментар. А това се случва през погледа на седмичните ни гости политолога Теодора Йовчева, пиар експерта Максим Бехар и телевизионния водещ Иво Танев. Петъкът обаче не затваря вратата на една наситена с емоции информационна палитра. След два дни ще знаем кой ще е шестия президент на България. А вчера двамата претенденти за поста Румен Радев и Анастас Герджиков сблъскаха позиции в дебат - чухме ги и ги видяхме. А достатъчно ли беше?

Целта на всеки предизборен дебат е да бъдат убедени повече хора да дадат гласа си за конкретен кандидат. Постигнаха ли го двамата претенденти за Президентския пост и може ли да се каже кой от двамата е победител?

Максим Бехар: Говорихме много за потенциалния дебат тук в това студио на “Пресечна точка” през седмицата. Моето мнение е, че така направен спокойно можеше и без този дебат. Така направен в последния момент, набързо.. Това е супер сериозна работа, трябва много добра подготовка, трябва много добро пипане на детайлите. Лично на мене дебата ми беше супер скучен, защото нямаше емоция, имаше двама души, които си говориха еднакви приказки почти. Нежно се закачаха, ако мога така да кажа. Припомняха си неща, които са от тяхното минало, много повече се съгласяваха. Даже по едно време аз и казах ‘А бе тия защо единия президент пък другия да е за вицепрезидент’ или да се сменят нещо направо, защото през три-четири минути чувах ‘Да, да аз съм съгласен аз съм съгласен’. Нямаше емоции в този дебат, който мене ме разочарова. Разтегнатия сценарии – това, че имаха по две минути само да отговарят предполагаше малко повече емоции и малко по-малко обяснения и дълги изречения и закачки. Липсваш ми дебат на вицепрезидентите. Това е нещо, което задължително трябваше да го има предишния или по предишния ден. Най-важното е, че в крайна сметка ние не разбрахме, който и от двамата Румен Радев или Анастас Герджиков да бъде избран за президент, какво ще се случи през следващите пет години. Целия този дебат беше за миналото. Целия този дебат беше ама кой с какви чекмеджета, ама кой летял в облаците, ама кой да слезе на земята,  пълен с метафори. Това е дебат за избор за президент на Република България, ако някой има концепция какво ще направи през следващите пет години, в рамките на своите правомощия - едно, и номер две като свое лично мнение какво би трябвало да се случи в страната трябваше да го чуем много ясно и точно. Трябваше да се чуем интересни идеи как България ще върви напред и разбира се аз ако участвах такъв дебат никой не бих засегнал темата Крим, която е супер чувствителна и смятам, че може да нанесе известни поразии. Трябва да бъдем много внимателни, още повече България е член на Европейския съюз. Има позиция на Европейския съюз, има позиция на НАТО - как е възможно въобще на някой да му мине през акъла да засяга тази тема с мнение, което е коренно различно от Европейския съюз. Освен това Украйна реагираха много нервно. Днеска има и изявления на говорители на Европейската комисия тоест трябва да има много повече политически такт и мисъл и бих казал от двете страни. И тука не визирам единия кандидат или другия кандидат. Не чухме какво ще направи всеки един от двамата кандидати ако бъде избран за президент. Обаче чухме един вагон истории кой обича поезия, кой обича театър, кой какво може да рецитира и също така какво се е случило по време на предишната им длъжност или служба.

Водещ: Според вас победител според вас има ли победител?

Максим Бехар: Не мога да кажа победител, защото сме два дни преди избори и не бих искал да поема.. за себе си имам малък победител.

Водещ: Добре.

Максим Бехар: Тук съм съгласен, че който е решил да гласува за единия кандидатстват, ще гласува за единия кандидат. Може би известен брой хора, които бяха решили да не гласуват, изведнъж са се припознали в единия или в другия и си казали ‘А колко ми е симпатичен Герджиков’ или ‘Ах, аз как така Радев не съм го виждал досега в такава светлина’. Обаче много малко. Отново нямаше емоции, нямаше силни послания всеки си беше в неговата си градинка.

Водещ: Така, имаме, разбира се, следващата ни тема ще продължим с анализ на дебата по темата външна политика и ще засегнем въпросите с Украйна и Европейския съюз и Турция съседна.

Максим Бехар: За мен нямаше голяма разлика в държанието. Разбира се, Радев е по-разчупен, по-опитен нали това не е дебата, в който Доналд Тръмп седи срещу Хилари Клинтън и двамата участвали в 1600 или 5700 живи предавания. Или пък Джо Байдън срещу Доналд Тръмп - всичките да са супер опитни. Докато тук си личеше, че Радев, който всеки ден или през ден е някъде на живо предаване и професор Герджиков, който е стоял в академичната зала и не чак толкова. Тази разлика много малко се чувстваше. Той беше леко по-скован, самия професор Герджиков беше по-скован. Радев се беше подготвил малко по така целенасочено. Но аз не видях големи разлики, чак толкова големи разлики като изключим Крим, който никой не се интересува в България от това и няма да подейства на нито един човек дали ще гласува против или за. И наистина темата за прокуратурата, която пък беше много леко засегната от професор Герджиков и той така се опита да вземе един завой, само че тя е много гореща тема в българското общество. Други разлики чак толкова нямаше. Знаеш ли приличаха ми малко на хора, които са се разбрали във вторник да се видят на по бира в четвъртък. Говоря с образи в момента, чак толкова значи, 2021 година ноември българската действителност има нужда от абсолютно нови идеи в политиката и нови визии в политиката.

Водещ: Вие казвате, че не сте ги чули даже не сте ги видели.

Максим Бехар: Нищо от това не чух и не видях.
Само една бележка по повод на емоциите. Тук не ставаше дума.. емоция не е да стане да се сбиеш в студиото. Или както са казали в телевизионни студиа да хвърлиш чаша с вода. Емоция е по-скоро да можеш добре да си структурираш посланията, да бъдат ясни, точни, конкретни и отново тези послания като ги.. примерно когато аз гледам тук камерата в момента - номер две, опитвам се да не виждам камерата, опитвам се да виждам хората, които ме гледат, опитвам се да вляза в техните обувки, опитвам се да разбера какво те биха искали да чуят и какво би ги заинтересувало най-вече. Не го видях това снощи.

Водещ: Ако трябва да припомня специално на господин Бехар от вчерашни коментар какво очакваме към дебата, вие казахте, че не трябва двамата да се пробват с тайни удари и крошета. Е това не се случи.

Максим Бехар: Ее, опитаха ама малко така по повърхността.

Водещ: Нямаше нападки, нямаше сълзи, хората нали очакваха различни неща.

Максим Бехар: Не нямаше подобни неща и отново ние сме по-зрели, по-опитни, но също така и хората, които гласуват, ние българите всички сме по-зрели и по-опитни, не само нашите кандидати. Ние седим един час и половина пред телевизора, сипали сме си бира или чаша вино, гледаме, а очакваме да чуем какво ще се случи през следващите пет години в България. Как тези хора ще се справят с толкова сложната и важна президентска институция в супер важната ни криза примерно темата коронавирус беше мината ей така нали зелените сертификати; ама вие какво предлагате, ама аз нищо не предлагам, защото съм не съм експерт. Там трябваше да има много задълбочени идеи и предложения това ни е горещата тема сега България, в целия свят.

Водещ: Добре, аз ви благодаря засега, но ще продължим да коментираме разбира се дебата. Ще влезем и в различните теми и по-специално и външната политика разбира защото това даде и международен отзвук коментарите вчера, но след рекламите.
“Пресечна точка” с коментар по горещите теми. Протест пред турското посолство в София сблъсъци с полицията, привикване на дипломатическия представител и тук и на нашия в Анкара. До това се стигна след твърденията на българските власти за намеса на турски официални лица във вота.

И само да допълним, че вчера коментирахме за напрежение между оста София - Москва, София - Анкара, а от вчерашния дебат и София- Киев.
 
Максим Бехар: Не можах да разбера вчера през целия ден, след като сме толкова опити в политиката, във външната политика, ама толкова опитни сме, ама такива дипломати сме, че за един ден успяхме да си развалим отношенията с две супер важни за България държави Турция и Украйна. За един ден. И нямам обяснения как е възможно това нещо да се случи, да извикаш българския посланик в Анкара в полунощ, това се случва аз съм го гледал по филмите, само по време на война. Дай Боже да въобще да не се стига до по-голяма ескалация, до по-голямо напрежение. Смятам, че е недопустимо турски държавни институции да се намесят в български избори и въобще каквото и да е в България, който не касае турски граждани. Тук въобще не говорим за малцинство. Разбира се хората с мюсюлманско вероизповедание в България са си български граждани, разбира се има много - 350 вчера си казахме хиляди български граждани в Турция, които също имат и турски паспорти обаче, имат смесено население. Обаче държавни институции не би трябвало в никакъв случай да се намесват. От друга страна обаче още по-недопустимо е да замерваме турското посолство в София с яйца, с домати или там с каквото е било, да викаме, да правим демонстрации. Тези демонстрации, този протест снощи е бил организиран от някой и работа на полицията и на съответните органи е да разберат кой. Кой ги е организирал? Няма как, не ми говорете въобще Приказки от 1001 нощ, че някой изведнъж се сети и ще излезе пък организирано ще започна да хвърля яйца и домати, но каквото и да е и така спонтанно ще дойде от Младост или от Люлин, ще качи на метрото и ще отиде там защото видиш ли.  Не, това си беше организиран протест от някой и този някой трябва да е ясно кой е и трябва много добре да се знае. Не можем заради едни президентски избори в България, които на всичко отгоре са почти прегрешение - имайки предвид резултатите от първия тур и много  голямата разлика. Изведнъж да се скараме с две супер важни държави и както Теди каза ми ‘Ами ние имаме големи малцинствата там’ и в Украйна и в Турция. Но по-важно е, че ние сме част от НАТО заедно с Турция, част от Европейския съюз и трябва да имаме много балансирана и много интелигентна политика. Аз никога не помня, като изключим 85та ако не се лъжа година, голямото преименуване и преизселване, тогава когато отношенията ни с Турция бяха много много много така горещи една към друга държавите, толкова много българи се изселиха.  Аз оттогава не помня България да е имала лоши отношения с Турция. Никога не помня България да е имала лоши отношения с Украйна. Да, с Русия в началото на 90-те години имахме малко неразбирателство, защото имаше хора във властта, които бяха изключително емоционално настроени бих казал против Русия, не чак толкова аргументирано, но така или иначе бяха сложни времена и за самата Русия. Трябва много да внимаваме и в никакъв случай цената на някой да стане президент или друг да не стане президент или да бъде избран някъде, да не си влошаваме отношенията с приятелски и важни за България държави.

Водещ: Искам да ви попитам дали можем да степенуваме по оста  София - Москва, София - Киев, София - Анкара. Коя от трите оси би натежала на вота Сега в неделя на балотажа?

Максим Бехар: Всяка една от тези е рискова, недей моля те, недей бърка въобще външна политика и чужди държави с това което се случва в България. Всички тези неща се решават по дипломатически път и с политически средства. Как може хора да ходят да демонстрира, да крещят пред турско посолство - това е приятелска държава.
От една страна, отношенията ни с Турция са супер, приоритет изключително важни. От друга страна, това което се случи с Украйна, има малък риск, надявам се да не се случи - има шанс да ни скара с Европейския съюз, което пък ни е още по-голям приоритет. Така че, струва ми се че вчера за българската външна политика беше кофти ден, не трябваше да се случва това нещо.

Аз често цитирам Далай Лама, който казва ако загубиш, не губи уроците. Обаче все ми се струва, че тук имаме супер опитни дипломати, страхотни експерти по Балканите, по бившия Съветски съюз или както и да се наричат тези държави и не трябваше да бъде допускано. Не можем да се скараме с Турция, с държавите като Украйна на никаква цена, с цената и на никакви избори не могат да компенсира това което се случва.

Водещ: Добре само накратко като гледаме събитията от вчера, като коментираме разбира се и темите засегнати в дебата между двамата кандидат-президенти - можем да кажем, че външната политика е за вътрешна употреба?

Максим Бехар: В случая да, а не трябва да е така.

Водещ: “Пресечна точка” продължава след рекламите. Не ни пропускайте.
Вие сте с “Пресечна точка”. Последни минути от последния ефир в компанията на политолога Теодора Йовчева, пиар експерта Максим Бехар и колегата Иво Танев. И последен въпрос към всеки един от вас ‘Каква беше за вас тази седмица’?

Максим Бехар: Аз като човек, който повече, доста повече от половината си живот е минал в медиите, смятам, че тази седмица за всяка телевизия по света беше седмица мечта. Защото беше седмица между два избора, едни избори, втори избори, напрежение, интересни неща, интересни теми, очаквахме много повече получихме по-малко. Обаче пък успяхме да го из коментираме тук в студиото. Беше много интересна седмица, не знам дали скоро в България ще има седмица толкова много наситена с най-различни случки, най-различни истории. Първо ние говорихме цяла седмица България по кой път, България -  какво ще се случи с България. Това е супер важни и в това студио тук вие ще продължите да говорите оттук нататък постоянно на тази тема. Минахме през Украйна, през Турция, отидохме чак до Марс, защото е една от темите, които обсъждахме беше идеята на Илон Мъск да започна от януари, февруари следващата година да праща вече ракети в Марс. И стигнахме до днешната новина, която прочетох преди малко, че в Австрия ваксините стават задължителни, мисля, че беше от 19 февруари следващата година. Знам че много хора ще скочат, ще кажат пак те ще ни чипират, ще ми продават базите-данни, Бил Гейтс, този онзи. Обаче Австрия е първата държава от Европейския съюз, обаче няма друг изход. Ако има други мнения или други начини да излезем от цялата тази каша, която сме забъркали. Отново ще припомня, че сме на последно място по ваксинация в Европа - голям срам. Отново ще припомня, че сме на първо място в света по смъртност от Covid-19 - още по-голям срам. И тази новина може би ще събуди останалите държави полека-лека с комуникация, с убеждение, с факти, с хора на науката, наистина да успее да убедят голяма част от обществото, че това е необходимо.

Водещ: Добре, благодаря ви!

Максим Бехар: Искам да кажа на нашите зрители да са щастливи, да са усмихнати, да са спокойни и да си вършат работата. Всичко в България ще се нареди, защото сме страхотна държава.

Водещ: А аз нямам какво повече да добавя. До понеделник!